гърмя

Речник на българския език

гърмя̀ — преходен глагол от несвършен вид (тип 177ti) редактиране

Значение

гърмѝш, мин. св. гърмя̀х, мин. прич. гърмя̀л, несв.
1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.
2. Прен. Произвеждам или издавам силен звук, шум. Колелетата гърмят. Радиото гърми. Гласът му гърми в коридора. – гърми. Безл. Чува се, разнася се гръм, гръмотевица.
гърми се. — Безл. Гърми.
същ. гърмѐне, ср.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • гармйа
  • гармйъ
  • гърмйа
  • гърмйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице гър-мя гър-мим
2 лице гър-миш гър-ми-те
3 лице гър-ми гър-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице гър-мях гър-мях-ме
2 лице гър-мя гър-мях-те
3 лице гър-мя гър-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице гър-мях гър-мях-ме
2 лице гър-ме-ше гър-мях-те
3 лице гър-ме-ше гър-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гърмял съм гърмяла съм гърмяло съм гърмели сме
2 лице гърмял си гърмяла си гърмяло си гърмели сте
3 лице гърмял е гърмяла е гърмяло е гърмели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях гърмял бях гърмяла бях гърмяло бяхме гърмели
2 лице беше гърмял беше гърмяла беше гърмяло бяхте гърмели
3 лице беше гърмял беше гърмяла беше гърмяло бяха гърмели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще гърмя ще гърмим
2 лице ще гърмиш ще гърмите
3 лице ще гърми ще гърмят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм гърмял ще съм гърмяла ще съм гърмяло ще сме гърмели
2 лице ще си гърмял ще си гърмяла ще си гърмяло ще сте гърмели
3 лице ще е гърмял ще е гърмяла ще е гърмяло ще са гърмели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да гърмя щяхме да гърмим
2 лице щеше да гърмиш щяхте да гърмите
3 лице щеше да гърми щяха да гърмят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм гърмял щях да съм гърмяла щях да съм гърмяло щяхме да сме гърмели
2 лице щеше да си гърмял щеше да си гърмяла щеше да си гърмяло щяхте да сте гърмели
3 лице щеше да е гърмял щеше да е гърмяла щеше да е гърмяло щяха да са гърмели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гърмял съм гърмяла съм гърмяло съм гърмели сме
2 лице гърмял си гърмяла си гърмяло си гърмели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гърмял съм гърмяла съм гърмяло съм гърмели сме
2 лице гърмял си гърмяла си гърмяло си гърмели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм гърмял била съм гърмяла било съм гърмяло били сме гърмели
2 лице бил си гърмял била си гърмяла било си гърмяло били сте гърмели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да гърмя щяла съм да гърмя щяло съм да гърмя щели сме да гърмим
2 лице щял си да гърмиш щяла си да гърмиш щяло си да гърмиш щели сте да гърмите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм гърмял щяла съм да съм гърмяла щяло съм да съм гърмяло щели сме да сме гърмели
2 лице щял си да си гърмял щяла си да си гърмяла щяло си да си гърмяло щели сте да сте гърмели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих гърмял бих гърмяла бих гърмяло бихме гърмели
2 лице би гърмял би гърмяла би гърмяло бихте гърмели
3 лице би гърмял би гърмяла би гърмяло биха гърмели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гър-ми гър-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род гър-мян
непълен член гър-мя-ния
пълен член гър-мя-ни-ят
женски род гър-мя-на
членувано гър-мя-на-та
среден род гър-мя-но
членувано гър-мя-но-то
множествено число гър-ме-ни
членувано гър-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гър-мял
непълен член гър-ме-лия
пълен член гър-ме-ли-ят
женски род гър-мя-ла
членувано гър-мя-ла-та
среден род гър-мя-ло
членувано гър-мя-ло-то
множествено число гър-ме-ли
членувано гър-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гър-мял
женски род гър-мя-ла
среден род гър-мя-ло
множествено число гър-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род гър-мящ
непълен член гър-мя-щия
пълен член гър-мя-щи-ят
женски род гър-мя-ща
членувано гър-мя-ща-та
среден род гър-мя-що
членувано гър-мя-що-то
множествено число гър-мя-щи
членувано гър-мя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

гър-мей-ки

Връзки