разкънтявам

Речник на българския език

разкънтявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разкънтъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-кън-тя-вам раз-кън-тя-ва-ме
2 лице раз-кън-тя-ваш раз-кън-тя-ва-те
3 лице раз-кън-тя-ва раз-кън-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-кън-тя-вах раз-кън-тя-вах-ме
2 лице раз-кън-тя-ва раз-кън-тя-вах-те
3 лице раз-кън-тя-ва раз-кън-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-кън-тя-вах раз-кън-тя-вах-ме
2 лице раз-кън-тя-ва-ше раз-кън-тя-вах-те
3 лице раз-кън-тя-ва-ше раз-кън-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкънтявал съм разкънтявала съм разкънтявало съм разкънтявали сме
2 лице разкънтявал си разкънтявала си разкънтявало си разкънтявали сте
3 лице разкънтявал е разкънтявала е разкънтявало е разкънтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкънтявал бях разкънтявала бях разкънтявало бяхме разкънтявали
2 лице беше разкънтявал беше разкънтявала беше разкънтявало бяхте разкънтявали
3 лице беше разкънтявал беше разкънтявала беше разкънтявало бяха разкънтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разкънтявам ще разкънтяваме
2 лице ще разкънтяваш ще разкънтявате
3 лице ще разкънтява ще разкънтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкънтявал ще съм разкънтявала ще съм разкънтявало ще сме разкънтявали
2 лице ще си разкънтявал ще си разкънтявала ще си разкънтявало ще сте разкънтявали
3 лице ще е разкънтявал ще е разкънтявала ще е разкънтявало ще са разкънтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разкънтявам щяхме да разкънтяваме
2 лице щеше да разкънтяваш щяхте да разкънтявате
3 лице щеше да разкънтява щяха да разкънтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкънтявал щях да съм разкънтявала щях да съм разкънтявало щяхме да сме разкънтявали
2 лице щеше да си разкънтявал щеше да си разкънтявала щеше да си разкънтявало щяхте да сте разкънтявали
3 лице щеше да е разкънтявал щеше да е разкънтявала щеше да е разкънтявало щяха да са разкънтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкънтявал съм разкънтявала съм разкънтявало съм разкънтявали сме
2 лице разкънтявал си разкънтявала си разкънтявало си разкънтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкънтявал съм разкънтявала съм разкънтявало съм разкънтявали сме
2 лице разкънтявал си разкънтявала си разкънтявало си разкънтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкънтявал била съм разкънтявала било съм разкънтявало били сме разкънтявали
2 лице бил си разкънтявал била си разкънтявала било си разкънтявало били сте разкънтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкънтявам щяла съм да разкънтявам щяло съм да разкънтявам щели сме да разкънтяваме
2 лице щял си да разкънтяваш щяла си да разкънтяваш щяло си да разкънтяваш щели сте да разкънтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкънтявал щяла съм да съм разкънтявала щяло съм да съм разкънтявало щели сме да сме разкънтявали
2 лице щял си да си разкънтявал щяла си да си разкънтявала щяло си да си разкънтявало щели сте да сте разкънтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкънтявал бих разкънтявала бих разкънтявало бихме разкънтявали
2 лице би разкънтявал би разкънтявала би разкънтявало бихте разкънтявали
3 лице би разкънтявал би разкънтявала би разкънтявало биха разкънтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-кън-тя-вай раз-кън-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-кън-тя-вал
непълен член раз-кън-тя-ва-лия
пълен член раз-кън-тя-ва-ли-ят
женски род раз-кън-тя-ва-ла
членувано раз-кън-тя-ва-ла-та
среден род раз-кън-тя-ва-ло
членувано раз-кън-тя-ва-ло-то
множествено число раз-кън-тя-ва-ли
членувано раз-кън-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-кън-тя-вал
женски род раз-кън-тя-ва-ла
среден род раз-кън-тя-ва-ло
множествено число раз-кън-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-кън-тя-ващ
непълен член раз-кън-тя-ва-щия
пълен член раз-кън-тя-ва-щи-ят
женски род раз-кън-тя-ва-ща
членувано раз-кън-тя-ва-ща-та
среден род раз-кън-тя-ва-що
членувано раз-кън-тя-ва-що-то
множествено число раз-кън-тя-ва-щи
членувано раз-кън-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-кън-тя-вай-ки