разкънтявал си

Речник на българския език

1. разкънтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал си е производна форма на разкънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разкънтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал си е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разкънтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал си е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).