разкънтявала

Речник на българския език

1. разкънтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкънтявала е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разкънтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкънтявала е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разкънтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разкънтявала е производна форма на разкънтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разкънтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разкънтявала е производна форма на разкънтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).