разкънтявало си

Речник на българския език

1. разкънтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало си е производна форма на разкънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкънтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало си е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкънтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало си е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).