разкънтявал е

Речник на българския език

1. разкънтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал е е производна форма на разкънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкънтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал е е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкънтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал е е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).