разкънтявало

Речник на българския език

1. разкънтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкънтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкънтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкънтявало е производна форма на разкънтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкънтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкънтявало е производна форма на разкънтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).