разкънтявало е

Речник на българския език

1. разкънтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало е е производна форма на разкънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкънтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало е е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкънтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкънтявало е е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).