бил е разкънтявал

Речник на българския език

1. бил е разкънтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разкънтявал е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).