разкънтявал

Речник на българския език

1. разкънтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкънтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкънтявал е производна форма на разкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкънтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкънтявал е производна форма на разкънтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкънтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкънтявал е производна форма на разкънтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).