гърмяхте

Речник на българския език

1. гърмяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

гърмяхте е производна форма на гърмя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гърмяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

гърмяхте е производна форма на гърмя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).