избухвам

Речник на българския език

избу̀хвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

избу̀хваш, несв. и избу̀хам, св.
1. За птица, машина — бухам изведнъж и кратко. Птицата избуха и млъкна.
2. Върша нещо, като бухвам или бухам. Избухах килима. Моторът избуха и изключи. Избухах снега от палтото си.



избу̀хваш, несв. и избу̀хна, св.
1. За взривно и леснозапалимо вещество — взривявам се, експлоадирам. Бомбата избухна на улицата. Колата избухнала в движение.
2. За огън, пожар — разгарям се, пламвам изведнъж.
3. За буря, вятър — разразявам се изведнъж, с голяма сила.
4. Прен. За епидемия — разразявам се, разпространявам се бързо.
5. Прен. За война, въстание, конфликт, караница и под. — започвам изведнъж със сила.
6. Прен. За прояви и чувства — изявявам се, проявявам се изведнъж с голяма сила. Избухна силен смях. Избухнаха овации. Омразата му избухна в обиди.
7. Давам бурен израз на гняв. Като чу за парите, избухна и се развика.

Грешни изписвания (7)

  • езбуфам
  • езбуфъм
  • езбухвам
  • езбухвъм
  • избуфам
  • избуфъм
  • избухвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бух-вам из-бух-ва-ме
2 лице из-бух-ваш из-бух-ва-те
3 лице из-бух-ва из-бух-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бух-вах из-бух-вах-ме
2 лице из-бух-ва из-бух-вах-те
3 лице из-бух-ва из-бух-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бух-вах из-бух-вах-ме
2 лице из-бух-ва-ше из-бух-вах-те
3 лице из-бух-ва-ше из-бух-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухвал съм избухвала съм избухвало съм избухвали сме
2 лице избухвал си избухвала си избухвало си избухвали сте
3 лице избухвал е избухвала е избухвало е избухвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избухвал бях избухвала бях избухвало бяхме избухвали
2 лице беше избухвал беше избухвала беше избухвало бяхте избухвали
3 лице беше избухвал беше избухвала беше избухвало бяха избухвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избухвам ще избухваме
2 лице ще избухваш ще избухвате
3 лице ще избухва ще избухват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избухвал ще съм избухвала ще съм избухвало ще сме избухвали
2 лице ще си избухвал ще си избухвала ще си избухвало ще сте избухвали
3 лице ще е избухвал ще е избухвала ще е избухвало ще са избухвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избухвам щяхме да избухваме
2 лице щеше да избухваш щяхте да избухвате
3 лице щеше да избухва щяха да избухват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избухвал щях да съм избухвала щях да съм избухвало щяхме да сме избухвали
2 лице щеше да си избухвал щеше да си избухвала щеше да си избухвало щяхте да сте избухвали
3 лице щеше да е избухвал щеше да е избухвала щеше да е избухвало щяха да са избухвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухвал съм избухвала съм избухвало съм избухвали сме
2 лице избухвал си избухвала си избухвало си избухвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухвал съм избухвала съм избухвало съм избухвали сме
2 лице избухвал си избухвала си избухвало си избухвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избухвал била съм избухвала било съм избухвало били сме избухвали
2 лице бил си избухвал била си избухвала било си избухвало били сте избухвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избухвам щяла съм да избухвам щяло съм да избухвам щели сме да избухваме
2 лице щял си да избухваш щяла си да избухваш щяло си да избухваш щели сте да избухвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избухвал щяла съм да съм избухвала щяло съм да съм избухвало щели сме да сме избухвали
2 лице щял си да си избухвал щяла си да си избухвала щяло си да си избухвало щели сте да сте избухвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избухвал бих избухвала бих избухвало бихме избухвали
2 лице би избухвал би избухвала би избухвало бихте избухвали
3 лице би избухвал би избухвала би избухвало биха избухвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бух-вай из-бух-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-вал
непълен член из-бух-ва-лия
пълен член из-бух-ва-ли-ят
женски род из-бух-ва-ла
членувано из-бух-ва-ла-та
среден род из-бух-ва-ло
членувано из-бух-ва-ло-то
множествено число из-бух-ва-ли
членувано из-бух-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-вал
женски род из-бух-ва-ла
среден род из-бух-ва-ло
множествено число из-бух-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-ващ
непълен член из-бух-ва-щия
пълен член из-бух-ва-щи-ят
женски род из-бух-ва-ща
членувано из-бух-ва-ща-та
среден род из-бух-ва-що
членувано из-бух-ва-що-то
множествено число из-бух-ва-щи
членувано из-бух-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бух-вай-ки