избухвал

Речник на българския език

1. избухвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухвал е производна форма на избухвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избухвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избухвал е производна форма на избухвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избухвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избухвал е производна форма на избухвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избухвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избухвал е производна форма на избухвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).