избълвам

Речник на българския език

избъ̀лвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

избъ̀лваш, св.; Какво. Разг. Бълвам докрай. Избълвах всичко, каквото бях изял.
Избълвах си червата. 1. — Бълвах много.
2. Видях нещо отвратително, гнусно.

Грешни изписвания (3)

  • езбълвам
  • езбълвъм
  • избълвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бъл-вам из-бъл-ва-ме
2 лице из-бъл-ваш из-бъл-ва-те
3 лице из-бъл-ва из-бъл-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бъл-вах из-бъл-вах-ме
2 лице из-бъл-ва из-бъл-вах-те
3 лице из-бъл-ва из-бъл-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бъл-вах из-бъл-вах-ме
2 лице из-бъл-ва-ше из-бъл-вах-те
3 лице из-бъл-ва-ше из-бъл-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избълвал съм избълвала съм избълвало съм избълвали сме
2 лице избълвал си избълвала си избълвало си избълвали сте
3 лице избълвал е избълвала е избълвало е избълвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избълвал бях избълвала бях избълвало бяхме избълвали
2 лице беше избълвал беше избълвала беше избълвало бяхте избълвали
3 лице беше избълвал беше избълвала беше избълвало бяха избълвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избълвам ще избълваме
2 лице ще избълваш ще избълвате
3 лице ще избълва ще избълват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избълвал ще съм избълвала ще съм избълвало ще сме избълвали
2 лице ще си избълвал ще си избълвала ще си избълвало ще сте избълвали
3 лице ще е избълвал ще е избълвала ще е избълвало ще са избълвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избълвам щяхме да избълваме
2 лице щеше да избълваш щяхте да избълвате
3 лице щеше да избълва щяха да избълват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избълвал щях да съм избълвала щях да съм избълвало щяхме да сме избълвали
2 лице щеше да си избълвал щеше да си избълвала щеше да си избълвало щяхте да сте избълвали
3 лице щеше да е избълвал щеше да е избълвала щеше да е избълвало щяха да са избълвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избълвал съм избълвала съм избълвало съм избълвали сме
2 лице избълвал си избълвала си избълвало си избълвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избълвал съм избълвала съм избълвало съм избълвали сме
2 лице избълвал си избълвала си избълвало си избълвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избълвал била съм избълвала било съм избълвало били сме избълвали
2 лице бил си избълвал била си избълвала било си избълвало били сте избълвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избълвам щяла съм да избълвам щяло съм да избълвам щели сме да избълваме
2 лице щял си да избълваш щяла си да избълваш щяло си да избълваш щели сте да избълвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избълвал щяла съм да съм избълвала щяло съм да съм избълвало щели сме да сме избълвали
2 лице щял си да си избълвал щяла си да си избълвала щяло си да си избълвало щели сте да сте избълвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избълвал бих избълвала бих избълвало бихме избълвали
2 лице би избълвал би избълвала би избълвало бихте избълвали
3 лице би избълвал би избълвала би избълвало биха избълвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бъл-вай из-бъл-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бъл-ван
непълен член из-бъл-ва-ния
пълен член из-бъл-ва-ни-ят
женски род из-бъл-ва-на
членувано из-бъл-ва-на-та
среден род из-бъл-ва-но
членувано из-бъл-ва-но-то
множествено число из-бъл-ва-ни
членувано из-бъл-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъл-вал
непълен член из-бъл-ва-лия
пълен член из-бъл-ва-ли-ят
женски род из-бъл-ва-ла
членувано из-бъл-ва-ла-та
среден род из-бъл-ва-ло
членувано из-бъл-ва-ло-то
множествено число из-бъл-ва-ли
членувано из-бъл-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъл-вал
женски род из-бъл-ва-ла
среден род из-бъл-ва-ло
множествено число из-бъл-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъл-ващ
непълен член из-бъл-ва-щия
пълен член из-бъл-ва-щи-ят
женски род из-бъл-ва-ща
членувано из-бъл-ва-ща-та
среден род из-бъл-ва-що
членувано из-бъл-ва-що-то
множествено число из-бъл-ва-щи
членувано из-бъл-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бъл-вай-ки