избълвала

Речник на българския език

1. избълвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избълвала е производна форма на избълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избълвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избълвала е производна форма на избълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избълвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избълвала е производна форма на избълвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избълвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избълвала е производна форма на избълвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).