избълвали

Речник на българския език

1. избълвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избълвали е производна форма на избълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избълвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избълвали е производна форма на избълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избълвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избълвали е производна форма на избълвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избълвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избълвали е производна форма на избълвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).