избълвало

Речник на българския език

1. избълвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избълвало е производна форма на избълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избълвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избълвало е производна форма на избълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избълвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избълвало е производна форма на избълвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избълвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избълвало е производна форма на избълвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).