избълвал съм

Речник на българския език

1. избълвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избълвал съм е производна форма на избълвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избълвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избълвал съм е производна форма на избълвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избълвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избълвал съм е производна форма на избълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).