избълвал си

Речник на българския език

1. избълвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избълвал си е производна форма на избълвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избълвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избълвал си е производна форма на избълвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избълвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избълвал си е производна форма на избълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).