избълвал е

Речник на българския език

1. избълвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избълвал е е производна форма на избълвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избълвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избълвал е е производна форма на избълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избълвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избълвал е е производна форма на избълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).