гърми

Речник на българския език

1. гърми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гърми е производна форма на гърмя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гърми — повелително наклонение, ед. ч.

гърми е производна форма на гърмя (повелително наклонение, ед. ч.).