кънтя

Речник на българския език

кънтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

кънтѝш, мин. св. кънтя̀х, мин. прич. кънтя̀л, несв. За звук, песен — еча, отеквам, разнасям се в пространството. Ударите кънтят. Стъпки кънтят сутрин по улицата. Песни кънтят над града.
същ. кънтѐне, ср.

Грешни изписвания (4)

  • кантйа
  • кантйъ
  • кънтйа
  • кънтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кън-тя кън-тим
2 лице кън-тиш кън-ти-те
3 лице кън-ти кън-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кън-тях кън-тях-ме
2 лице кън-тя кън-тях-те
3 лице кън-тя кън-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кън-тях кън-тях-ме
2 лице кън-те-ше кън-тях-те
3 лице кън-те-ше кън-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кънтял съм кънтяла съм кънтяло съм кънтели сме
2 лице кънтял си кънтяла си кънтяло си кънтели сте
3 лице кънтял е кънтяла е кънтяло е кънтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кънтял бях кънтяла бях кънтяло бяхме кънтели
2 лице беше кънтял беше кънтяла беше кънтяло бяхте кънтели
3 лице беше кънтял беше кънтяла беше кънтяло бяха кънтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кънтя ще кънтим
2 лице ще кънтиш ще кънтите
3 лице ще кънти ще кънтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кънтял ще съм кънтяла ще съм кънтяло ще сме кънтели
2 лице ще си кънтял ще си кънтяла ще си кънтяло ще сте кънтели
3 лице ще е кънтял ще е кънтяла ще е кънтяло ще са кънтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кънтя щяхме да кънтим
2 лице щеше да кънтиш щяхте да кънтите
3 лице щеше да кънти щяха да кънтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кънтял щях да съм кънтяла щях да съм кънтяло щяхме да сме кънтели
2 лице щеше да си кънтял щеше да си кънтяла щеше да си кънтяло щяхте да сте кънтели
3 лице щеше да е кънтял щеше да е кънтяла щеше да е кънтяло щяха да са кънтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кънтял съм кънтяла съм кънтяло съм кънтели сме
2 лице кънтял си кънтяла си кънтяло си кънтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кънтял съм кънтяла съм кънтяло съм кънтели сме
2 лице кънтял си кънтяла си кънтяло си кънтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кънтял била съм кънтяла било съм кънтяло били сме кънтели
2 лице бил си кънтял била си кънтяла било си кънтяло били сте кънтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кънтя щяла съм да кънтя щяло съм да кънтя щели сме да кънтим
2 лице щял си да кънтиш щяла си да кънтиш щяло си да кънтиш щели сте да кънтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кънтял щяла съм да съм кънтяла щяло съм да съм кънтяло щели сме да сме кънтели
2 лице щял си да си кънтял щяла си да си кънтяла щяло си да си кънтяло щели сте да сте кънтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кънтял бих кънтяла бих кънтяло бихме кънтели
2 лице би кънтял би кънтяла би кънтяло бихте кънтели
3 лице би кънтял би кънтяла би кънтяло биха кънтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кън-ти кън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кън-тял
непълен член кън-те-лия
пълен член кън-те-ли-ят
женски род кън-тя-ла
членувано кън-тя-ла-та
среден род кън-тя-ло
членувано кън-тя-ло-то
множествено число кън-те-ли
членувано кън-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кън-тял
женски род кън-тя-ла
среден род кън-тя-ло
множествено число кън-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кън-тящ
непълен член кън-тя-щия
пълен член кън-тя-щи-ят
женски род кън-тя-ща
членувано кън-тя-ща-та
среден род кън-тя-що
членувано кън-тя-що-то
множествено число кън-тя-щи
членувано кън-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кън-тей-ки