прогърмявам

Речник на българския език

прогърмя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прогармявам
  • прогармявъм
  • прогърмявъм
  • пругармявам
  • пругармявъм
  • пругърмявам
  • пругърмявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-гър-мя-вам про-гър-мя-ва-ме
2 лице про-гър-мя-ваш про-гър-мя-ва-те
3 лице про-гър-мя-ва про-гър-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-гър-мя-вах про-гър-мя-вах-ме
2 лице про-гър-мя-ва про-гър-мя-вах-те
3 лице про-гър-мя-ва про-гър-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-гър-мя-вах про-гър-мя-вах-ме
2 лице про-гър-мя-ва-ше про-гър-мя-вах-те
3 лице про-гър-мя-ва-ше про-гър-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогърмявал съм прогърмявала съм прогърмявало съм прогърмявали сме
2 лице прогърмявал си прогърмявала си прогърмявало си прогърмявали сте
3 лице прогърмявал е прогърмявала е прогърмявало е прогърмявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прогърмявал бях прогърмявала бях прогърмявало бяхме прогърмявали
2 лице беше прогърмявал беше прогърмявала беше прогърмявало бяхте прогърмявали
3 лице беше прогърмявал беше прогърмявала беше прогърмявало бяха прогърмявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прогърмявам ще прогърмяваме
2 лице ще прогърмяваш ще прогърмявате
3 лице ще прогърмява ще прогърмяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прогърмявал ще съм прогърмявала ще съм прогърмявало ще сме прогърмявали
2 лице ще си прогърмявал ще си прогърмявала ще си прогърмявало ще сте прогърмявали
3 лице ще е прогърмявал ще е прогърмявала ще е прогърмявало ще са прогърмявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прогърмявам щяхме да прогърмяваме
2 лице щеше да прогърмяваш щяхте да прогърмявате
3 лице щеше да прогърмява щяха да прогърмяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прогърмявал щях да съм прогърмявала щях да съм прогърмявало щяхме да сме прогърмявали
2 лице щеше да си прогърмявал щеше да си прогърмявала щеше да си прогърмявало щяхте да сте прогърмявали
3 лице щеше да е прогърмявал щеше да е прогърмявала щеше да е прогърмявало щяха да са прогърмявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогърмявал съм прогърмявала съм прогърмявало съм прогърмявали сме
2 лице прогърмявал си прогърмявала си прогърмявало си прогърмявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогърмявал съм прогърмявала съм прогърмявало съм прогърмявали сме
2 лице прогърмявал си прогърмявала си прогърмявало си прогърмявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прогърмявал била съм прогърмявала било съм прогърмявало били сме прогърмявали
2 лице бил си прогърмявал била си прогърмявала било си прогърмявало били сте прогърмявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прогърмявам щяла съм да прогърмявам щяло съм да прогърмявам щели сме да прогърмяваме
2 лице щял си да прогърмяваш щяла си да прогърмяваш щяло си да прогърмяваш щели сте да прогърмявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прогърмявал щяла съм да съм прогърмявала щяло съм да съм прогърмявало щели сме да сме прогърмявали
2 лице щял си да си прогърмявал щяла си да си прогърмявала щяло си да си прогърмявало щели сте да сте прогърмявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прогърмявал бих прогърмявала бих прогърмявало бихме прогърмявали
2 лице би прогърмявал би прогърмявала би прогърмявало бихте прогърмявали
3 лице би прогърмявал би прогърмявала би прогърмявало биха прогърмявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-гър-мя-вай про-гър-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-гър-мя-ван
непълен член про-гър-мя-ва-ния
пълен член про-гър-мя-ва-ни-ят
женски род про-гър-мя-ва-на
членувано про-гър-мя-ва-на-та
среден род про-гър-мя-ва-но
членувано про-гър-мя-ва-но-то
множествено число про-гър-мя-ва-ни
членувано про-гър-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-гър-мя-вал
непълен член про-гър-мя-ва-лия
пълен член про-гър-мя-ва-ли-ят
женски род про-гър-мя-ва-ла
членувано про-гър-мя-ва-ла-та
среден род про-гър-мя-ва-ло
членувано про-гър-мя-ва-ло-то
множествено число про-гър-мя-ва-ли
членувано про-гър-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-гър-мя-вал
женски род про-гър-мя-ва-ла
среден род про-гър-мя-ва-ло
множествено число про-гър-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-гър-мя-ващ
непълен член про-гър-мя-ва-щия
пълен член про-гър-мя-ва-щи-ят
женски род про-гър-мя-ва-ща
членувано про-гър-мя-ва-ща-та
среден род про-гър-мя-ва-що
членувано про-гър-мя-ва-що-то
множествено число про-гър-мя-ва-щи
членувано про-гър-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-гър-мя-вай-ки