прогърмявал си

Речник на българския език

1. прогърмявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогърмявал си е производна форма на прогърмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прогърмявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогърмявал си е производна форма на прогърмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прогърмявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогърмявал си е производна форма на прогърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).