прогърмявал

Речник на българския език

1. прогърмявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогърмявал е производна форма на прогърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогърмявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогърмявал е производна форма на прогърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прогърмявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прогърмявал е производна форма на прогърмявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прогърмявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прогърмявал е производна форма на прогърмявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).