било кънтяло

Речник на българския език

1. било кънтяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било кънтяло е производна форма на кънтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).