гърмяло

Речник на българския език

1. гърмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърмяло е производна форма на гърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърмяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърмяло е производна форма на гърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гърмяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

гърмяло е производна форма на гърмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. гърмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гърмяло е производна форма на гърмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).