удрям

Речник на българския език

у̀дрям — преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

у̀дряш, несв. и уда̀ря, св.
1. Кого, какво. Нанасям удар (в 1, 3 и 4 знач.). Удрям плесница на детето. Тази нощ ще ударим позициите на врага.
2. Издавам шум от удар, гръм; изтръгвам шум при удар. Часовникът удари три часа. Удари гръм. Удрям барабаните.
3. Разг. Какво. Ранявам или убивам (при лов). В неделя удари два заека.
4. Прен. Разг. Какво. Слагам или правя с удар, със силен замах, енергично. Удрям печат. Удрям подпис. Удрям един танц. Удрям му един смях. Удрям една ракия.
5. Прен. Разг. Какво. Спечелвам, получавам като подарък, с късмет. Удари голямата печалба. Удари шестица от тотото.
6. Прен. Нанасям поражение, обикн. върху отрицателни явления. Удрям по престъпността. Новото правителство удари (по) корупцията.
7. Прен. Кого/какво. За болест, слънчев удар — поразявам, увреждам. Болестта го удари в очите.
8. Прен. Кого. Бивам силен, осезателен. Миризмата ме удари силно. Удари го гъст лют дим. 9. Прен. Само несв. в трето лице. Разг. Прилича, отива към, наподобява. Удря на зелено. 10. Прен. Разг. Впускам се без задръжки (в нередни или престъпни действия). Удрям я на кражби. Удря я на алкохол.
удрям се/ударя се. 1. — Блъскам се (в нещо). Чантата се удря в гърба му.
2. Нанасям си удар, понасям удар. Ударих се в шкафа. Ударих се в ръката.
• Удрям/ударя ключа. — Заключвам.
• Удрям/ударя на камък. — Разг. Не успявам, получавам отказ за нещо.
• Удрям в очи. — Веднага се забелязвам, правя впечатление. Богатството удря в очи.
• Удрям/ударя кьоравото. — Разг. Успявам да спечеля нечестно.
• Удрям/ударя в кесията/джоба. — Разг.
1. Струвам много скъпо.
2. Ощетявам материално.
• Удрям си главата в стената. — Разг. Съжалявам горчиво.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • удръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уд-рям уд-ря-ме
2 лице уд-ряш уд-ря-те
3 лице уд-ря уд-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уд-рях уд-рях-ме
2 лице уд-ря уд-рях-те
3 лице уд-ря уд-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уд-рях уд-рях-ме
2 лице уд-ря-ше уд-рях-те
3 лице уд-ря-ше уд-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удрял съм удряла съм удряло съм удряли сме
2 лице удрял си удряла си удряло си удряли сте
3 лице удрял е удряла е удряло е удряли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удрял бях удряла бях удряло бяхме удряли
2 лице беше удрял беше удряла беше удряло бяхте удряли
3 лице беше удрял беше удряла беше удряло бяха удряли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще удрям ще удряме
2 лице ще удряш ще удряте
3 лице ще удря ще удрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удрял ще съм удряла ще съм удряло ще сме удряли
2 лице ще си удрял ще си удряла ще си удряло ще сте удряли
3 лице ще е удрял ще е удряла ще е удряло ще са удряли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да удрям щяхме да удряме
2 лице щеше да удряш щяхте да удряте
3 лице щеше да удря щяха да удрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удрял щях да съм удряла щях да съм удряло щяхме да сме удряли
2 лице щеше да си удрял щеше да си удряла щеше да си удряло щяхте да сте удряли
3 лице щеше да е удрял щеше да е удряла щеше да е удряло щяха да са удряли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удрял съм удряла съм удряло съм удряли сме
2 лице удрял си удряла си удряло си удряли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удрял съм удряла съм удряло съм удряли сме
2 лице удрял си удряла си удряло си удряли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удрял била съм удряла било съм удряло били сме удряли
2 лице бил си удрял била си удряла било си удряло били сте удряли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удрям щяла съм да удрям щяло съм да удрям щели сме да удряме
2 лице щял си да удряш щяла си да удряш щяло си да удряш щели сте да удряте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удрял щяла съм да съм удряла щяло съм да съм удряло щели сме да сме удряли
2 лице щял си да си удрял щяла си да си удряла щяло си да си удряло щели сте да сте удряли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удрял бих удряла бих удряло бихме удряли
2 лице би удрял би удряла би удряло бихте удряли
3 лице би удрял би удряла би удряло биха удряли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уд-ряй уд-ряй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уд-рян
непълен член уд-ря-ния
пълен член уд-ря-ни-ят
женски род уд-ря-на
членувано уд-ря-на-та
среден род уд-ря-но
членувано уд-ря-но-то
множествено число уд-ря-ни
членувано уд-ря-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уд-рял
непълен член уд-ря-лия
пълен член уд-ря-ли-ят
женски род уд-ря-ла
членувано уд-ря-ла-та
среден род уд-ря-ло
членувано уд-ря-ло-то
множествено число уд-ря-ли
членувано уд-ря-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уд-рял
женски род уд-ря-ла
среден род уд-ря-ло
множествено число уд-ря-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уд-рящ
непълен член уд-ря-щия
пълен член уд-ря-щи-ят
женски род уд-ря-ща
членувано уд-ря-ща-та
среден род уд-ря-що
членувано уд-ря-що-то
множествено число уд-ря-щи
членувано уд-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уд-ряй-ки

Връзки