налагам

Речник на българския език

нала̀гам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

нала̀гаш, несв. и нало̀жа, св.
1. Какво. Слагам едно върху друго, накуп. Налагам туршия. Налагам баница.
2. Какво. Поставям лечебно средство върху рана. Наложи раната с билки.
3. Какво. Поставям модел върху друга повърхност. Налагам кройките върху плата.
4. Какво. Определям наказание. Налагам глоба.
5. Разг. Кого. Набивам някого за наказание. Наложих го здравата.
налагам се/наложа се. 1. — Надделявам, принуждавам някого да приеме моето решение.
2. Добивам известност, утвърждавам се като добър в някаква област. Той се наложи много бързо като добър актьор.
3. Побеждавам в състезание. Гостите се наложиха убедително над домакините в последната футболна среща.
4. Само в трето лице. Нужно е, необходимо е да стане. Налага се да замина веднага.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • налагъм
  • нълагам
  • нълагъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ла-гам на-ла-га-ме
2 лице на-ла-гаш на-ла-га-те
3 лице на-ла-га на-ла-гат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ла-гах на-ла-гах-ме
2 лице на-ла-га на-ла-гах-те
3 лице на-ла-га на-ла-га-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ла-гах на-ла-гах-ме
2 лице на-ла-га-ше на-ла-гах-те
3 лице на-ла-га-ше на-ла-га-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налагал съм налагала съм налагало съм налагали сме
2 лице налагал си налагала си налагало си налагали сте
3 лице налагал е налагала е налагало е налагали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях налагал бях налагала бях налагало бяхме налагали
2 лице беше налагал беше налагала беше налагало бяхте налагали
3 лице беше налагал беше налагала беше налагало бяха налагали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще налагам ще налагаме
2 лице ще налагаш ще налагате
3 лице ще налага ще налагат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм налагал ще съм налагала ще съм налагало ще сме налагали
2 лице ще си налагал ще си налагала ще си налагало ще сте налагали
3 лице ще е налагал ще е налагала ще е налагало ще са налагали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да налагам щяхме да налагаме
2 лице щеше да налагаш щяхте да налагате
3 лице щеше да налага щяха да налагат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм налагал щях да съм налагала щях да съм налагало щяхме да сме налагали
2 лице щеше да си налагал щеше да си налагала щеше да си налагало щяхте да сте налагали
3 лице щеше да е налагал щеше да е налагала щеше да е налагало щяха да са налагали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налагал съм налагала съм налагало съм налагали сме
2 лице налагал си налагала си налагало си налагали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налагал съм налагала съм налагало съм налагали сме
2 лице налагал си налагала си налагало си налагали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм налагал била съм налагала било съм налагало били сме налагали
2 лице бил си налагал била си налагала било си налагало били сте налагали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да налагам щяла съм да налагам щяло съм да налагам щели сме да налагаме
2 лице щял си да налагаш щяла си да налагаш щяло си да налагаш щели сте да налагате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм налагал щяла съм да съм налагала щяло съм да съм налагало щели сме да сме налагали
2 лице щял си да си налагал щяла си да си налагала щяло си да си налагало щели сте да сте налагали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих налагал бих налагала бих налагало бихме налагали
2 лице би налагал би налагала би налагало бихте налагали
3 лице би налагал би налагала би налагало биха налагали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ла-гай на-ла-гай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ла-ган
непълен член на-ла-га-ния
пълен член на-ла-га-ни-ят
женски род на-ла-га-на
членувано на-ла-га-на-та
среден род на-ла-га-но
членувано на-ла-га-но-то
множествено число на-ла-га-ни
членувано на-ла-га-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ла-гал
непълен член на-ла-га-лия
пълен член на-ла-га-ли-ят
женски род на-ла-га-ла
членувано на-ла-га-ла-та
среден род на-ла-га-ло
членувано на-ла-га-ло-то
множествено число на-ла-га-ли
членувано на-ла-га-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ла-гал
женски род на-ла-га-ла
среден род на-ла-га-ло
множествено число на-ла-га-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ла-гащ
непълен член на-ла-га-щия
пълен член на-ла-га-щи-ят
женски род на-ла-га-ща
членувано на-ла-га-ща-та
среден род на-ла-га-що
членувано на-ла-га-що-то
множествено число на-ла-га-щи
членувано на-ла-га-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-ла-гай-ки

Връзки