налагали

Речник на българския език

1. налагали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

налагали е производна форма на налагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. налагали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

налагали е производна форма на налагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. налагали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

налагали е производна форма на налагам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. налагали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

налагали е производна форма на налагам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).