влека

Речник на българския език

1. влека̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 149ti) редактиране

Значение

влечѐш, мин. св. вля̀кох, мин. прич. вля̀къл, несв.
1. Кого, какво. Влача (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2. Кого. Увличам, привличам. Влече ме математиката.
3. Прен. Само в трето лице, ед. и мн. Причинявам (обикн. негативна последица). Това влече след себе си огромни неприятности.
влека се. — Влача се (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • влекъ
  • влика
  • вликъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вле-ка вле-чем
2 лице вле-чеш вле-че-те
3 лице вле-че вле-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вля-кох вля-кох-ме
2 лице вле-че вля-кох-те
3 лице вле-че вля-ко-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вле-чах вле-чах-ме
2 лице вле-че-ше вле-чах-те
3 лице вле-че-ше вле-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влякъл съм влякла съм влякло съм влекли сме
2 лице влякъл си влякла си влякло си влекли сте
3 лице влякъл е влякла е влякло е влекли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях влякъл бях влякла бях влякло бяхме влекли
2 лице беше влякъл беше влякла беше влякло бяхте влекли
3 лице беше влякъл беше влякла беше влякло бяха влекли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще влека ще влечем
2 лице ще влечеш ще влечете
3 лице ще влече ще влекат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм влякъл ще съм влякла ще съм влякло ще сме влекли
2 лице ще си влякъл ще си влякла ще си влякло ще сте влекли
3 лице ще е влякъл ще е влякла ще е влякло ще са влекли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да влека щяхме да влечем
2 лице щеше да влечеш щяхте да влечете
3 лице щеше да влече щяха да влекат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм влякъл щях да съм влякла щях да съм влякло щяхме да сме влекли
2 лице щеше да си влякъл щеше да си влякла щеше да си влякло щяхте да сте влекли
3 лице щеше да е влякъл щеше да е влякла щеше да е влякло щяха да са влекли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влечал съм влечала съм влечало съм влечели сме
2 лице влечал си влечала си влечало си влечели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влякъл съм влякла съм влякло съм влекли сме
2 лице влякъл си влякла си влякло си влекли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм влякъл била съм влякла било съм влякло били сме влекли
2 лице бил си влякъл била си влякла било си влякло били сте влекли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да влека щяла съм да влека щяло съм да влека щели сме да влечем
2 лице щял си да влечеш щяла си да влечеш щяло си да влечеш щели сте да влечете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм влякъл щяла съм да съм влякла щяло съм да съм влякло щели сме да сме влекли
2 лице щял си да си влякъл щяла си да си влякла щяло си да си влякло щели сте да сте влекли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих влякъл бих влякла бих влякло бихме влекли
2 лице би влякъл би влякла би влякло бихте влекли
3 лице би влякъл би влякла би влякло биха влекли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вле-чи вле-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вле-чен
непълен член вле-че-ния
пълен член вле-че-ни-ят
женски род вле-че-на
членувано вле-че-на-та
среден род вле-че-но
членувано вле-че-но-то
множествено число вле-че-ни
членувано вле-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вля-къл
непълен член влек-лия
пълен член влек-ли-ят
женски род вляк-ла
членувано вляк-ла-та
среден род вляк-ло
членувано вляк-ло-то
множествено число влек-ли
членувано влек-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вле-чал
женски род вле-ча-ла
среден род вле-ча-ло
множествено число вле-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вле-чащ
непълен член вле-ча-щия
пълен член вле-ча-щи-ят
женски род вле-ча-ща
членувано вле-ча-ща-та
среден род вле-ча-що
членувано вле-ча-що-то
множествено число вле-ча-щи
членувано вле-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вле-чей-ки

2. влека — ед. ч. непълен член

влека е производна форма на влек (ед. ч. непълен член).

3. влека — бройна форма

влека е производна форма на влек (бройна форма).