налагала

Речник на българския език

1. налагала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налагала е производна форма на налагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налагала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налагала е производна форма на налагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. налагала — мин. деят. св. прич. ж. р.

налагала е производна форма на налагам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. налагала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налагала е производна форма на налагам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).