удряло

Речник на българския език

1. удряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удряло е производна форма на удрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удряло е производна форма на удрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

удряло е производна форма на удрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. удряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удряло е производна форма на удрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).