възторгвам

Речник на българския език

възто̀ргвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възто̀ргваш, несв. и възто̀ргна, св.; Кого. Предизвиквам възторг. Това никак не ме възторгва.
възторгвам се/възторгна се. — Изпадам във възторг. Много лесно се възторгваш.

Грешни изписвания (3)

  • вазторгвам
  • вазторгвъм
  • възторгвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-тор-г-вам въз-тор-г-ва-ме
2 лице въз-тор-г-ваш въз-тор-г-ва-те
3 лице въз-тор-г-ва въз-тор-г-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-тор-г-вах въз-тор-г-вах-ме
2 лице въз-тор-г-ва въз-тор-г-вах-те
3 лице въз-тор-г-ва въз-тор-г-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-тор-г-вах въз-тор-г-вах-ме
2 лице въз-тор-г-ва-ше въз-тор-г-вах-те
3 лице въз-тор-г-ва-ше въз-тор-г-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице възторгвал е възторгвала е възторгвало е възторгвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възторгвал бях възторгвала бях възторгвало бяхме възторгвали
2 лице беше възторгвал беше възторгвала беше възторгвало бяхте възторгвали
3 лице беше възторгвал беше възторгвала беше възторгвало бяха възторгвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възторгвам ще възторгваме
2 лице ще възторгваш ще възторгвате
3 лице ще възторгва ще възторгват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възторгвал ще съм възторгвала ще съм възторгвало ще сме възторгвали
2 лице ще си възторгвал ще си възторгвала ще си възторгвало ще сте възторгвали
3 лице ще е възторгвал ще е възторгвала ще е възторгвало ще са възторгвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възторгвам щяхме да възторгваме
2 лице щеше да възторгваш щяхте да възторгвате
3 лице щеше да възторгва щяха да възторгват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възторгвал щях да съм възторгвала щях да съм възторгвало щяхме да сме възторгвали
2 лице щеше да си възторгвал щеше да си възторгвала щеше да си възторгвало щяхте да сте възторгвали
3 лице щеше да е възторгвал щеше да е възторгвала щеше да е възторгвало щяха да са възторгвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възторгвал съм възторгвала съм възторгвало съм възторгвали сме
2 лице възторгвал си възторгвала си възторгвало си възторгвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възторгвал била съм възторгвала било съм възторгвало били сме възторгвали
2 лице бил си възторгвал била си възторгвала било си възторгвало били сте възторгвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възторгвам щяла съм да възторгвам щяло съм да възторгвам щели сме да възторгваме
2 лице щял си да възторгваш щяла си да възторгваш щяло си да възторгваш щели сте да възторгвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възторгвал щяла съм да съм възторгвала щяло съм да съм възторгвало щели сме да сме възторгвали
2 лице щял си да си възторгвал щяла си да си възторгвала щяло си да си възторгвало щели сте да сте възторгвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възторгвал бих възторгвала бих възторгвало бихме възторгвали
2 лице би възторгвал би възторгвала би възторгвало бихте възторгвали
3 лице би възторгвал би възторгвала би възторгвало биха възторгвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-тор-г-вай въз-тор-г-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-тор-г-ван
непълен член въз-тор-г-ва-ния
пълен член въз-тор-г-ва-ни-ят
женски род въз-тор-г-ва-на
членувано въз-тор-г-ва-на-та
среден род въз-тор-г-ва-но
членувано въз-тор-г-ва-но-то
множествено число въз-тор-г-ва-ни
членувано въз-тор-г-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-тор-г-вал
непълен член въз-тор-г-ва-лия
пълен член въз-тор-г-ва-ли-ят
женски род въз-тор-г-ва-ла
членувано въз-тор-г-ва-ла-та
среден род въз-тор-г-ва-ло
членувано въз-тор-г-ва-ло-то
множествено число въз-тор-г-ва-ли
членувано въз-тор-г-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-тор-г-вал
женски род въз-тор-г-ва-ла
среден род въз-тор-г-ва-ло
множествено число въз-тор-г-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-тор-г-ващ
непълен член въз-тор-г-ва-щия
пълен член въз-тор-г-ва-щи-ят
женски род въз-тор-г-ва-ща
членувано въз-тор-г-ва-ща-та
среден род въз-тор-г-ва-що
членувано въз-тор-г-ва-що-то
множествено число въз-тор-г-ва-щи
членувано въз-тор-г-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-тор-г-вай-ки