възторгвам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-тор-г-вам	въз-тор-г-ва-ме
2 лице	въз-тор-г-ваш	въз-тор-г-ва-те
3 лице	въз-тор-г-ва	въз-тор-г-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-тор-г-вах	въз-тор-г-вах-ме
2 лице	въз-тор-г-ва	въз-тор-г-вах-те
3 лице	въз-тор-г-ва	въз-тор-г-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-тор-г-вах	въз-тор-г-вах-ме
2 лице	въз-тор-г-ва-ше	въз-тор-г-вах-те
3 лице	въз-тор-г-ва-ше	въз-тор-г-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възторгвал съм	възторгвала съм	възторгвало съм	възторгвали сме
2 лице	възторгвал си	възторгвала си	възторгвало си	възторгвали сте
3 лице	възторгвал е	възторгвала е	възторгвало е	възторгвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възторгвал	бях възторгвала	бях възторгвало	бяхме възторгвали
2 лице	беше възторгвал	беше възторгвала	беше възторгвало	бяхте възторгвали
3 лице	беше възторгвал	беше възторгвала	беше възторгвало	бяха възторгвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възторгвам	ще възторгваме
2 лице	ще възторгваш	ще възторгвате
3 лице	ще възторгва	ще възторгват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възторгвал	ще съм възторгвала	ще съм възторгвало	ще сме възторгвали
2 лице	ще си възторгвал	ще си възторгвала	ще си възторгвало	ще сте възторгвали
3 лице	ще е възторгвал	ще е възторгвала	ще е възторгвало	ще са възторгвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възторгвам	щяхме да възторгваме
2 лице	щеше да възторгваш	щяхте да възторгвате
3 лице	щеше да възторгва	щяха да възторгват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възторгвал	щях да съм възторгвала	щях да съм възторгвало	щяхме да сме възторгвали
2 лице	щеше да си възторгвал	щеше да си възторгвала	щеше да си възторгвало	щяхте да сте възторгвали
3 лице	щеше да е възторгвал	щеше да е възторгвала	щеше да е възторгвало	щяха да са възторгвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възторгвал съм	възторгвала съм	възторгвало съм	възторгвали сме
2 лице	възторгвал си	възторгвала си	възторгвало си	възторгвали сте
3 лице	въз-тор-г-вал възторгвал е	въз-тор-г-ва-ла възторгвала е	въз-тор-г-ва-ло възторгвало е	въз-тор-г-ва-ли възторгвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възторгвал съм	възторгвала съм	възторгвало съм	възторгвали сме
2 лице	възторгвал си	възторгвала си	възторгвало си	възторгвали сте
3 лице	въз-тор-г-вал възторгвал е	въз-тор-г-ва-ла възторгвала е	въз-тор-г-ва-ло възторгвало е	въз-тор-г-ва-ли възторгвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възторгвал	била съм възторгвала	било съм възторгвало	били сме възторгвали
2 лице	бил си възторгвал	била си възторгвала	било си възторгвало	били сте възторгвали
3 лице	бил възторгвал бил е възторгвал	била възторгвала била е възторгвала	било възторгвало било е възторгвало	били възторгвали били са възторгвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възторгвам	щяла съм да възторгвам	щяло съм да възторгвам	щели сме да възторгваме
2 лице	щял си да възторгваш	щяла си да възторгваш	щяло си да възторгваш	щели сте да възторгвате
3 лице	щял да възторгва щял е да възторгва	щяла да възторгва щяла е да възторгва	щяло да възторгва щяло е да възторгва	щели да възторгват щели са да възторгват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възторгвал	щяла съм да съм възторгвала	щяло съм да съм възторгвало	щели сме да сме възторгвали
2 лице	щял си да си възторгвал	щяла си да си възторгвала	щяло си да си възторгвало	щели сте да сте възторгвали
3 лице	щял да е възторгвал щял е да е възторгвал	щяла да е възторгвала щяла е да е възторгвала	щяло да е възторгвало щяло е да е възторгвало	щели да са възторгвали щели са да са възторгвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възторгвал	бих възторгвала	бих възторгвало	бихме възторгвали
2 лице	би възторгвал	би възторгвала	би възторгвало	бихте възторгвали
3 лице	би възторгвал	би възторгвала	би възторгвало	биха възторгвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-тор-г-вай	въз-тор-г-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-тор-г-ван
		непълен член	въз-тор-г-ва-ния
		пълен член	въз-тор-г-ва-ни-ят
	женски род		въз-тор-г-ва-на
		членувано	въз-тор-г-ва-на-та
	среден род		въз-тор-г-ва-но
		членувано	въз-тор-г-ва-но-то
множествено число			въз-тор-г-ва-ни
		членувано	въз-тор-г-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-тор-г-вал
		непълен член	въз-тор-г-ва-лия
		пълен член	въз-тор-г-ва-ли-ят
	женски род		въз-тор-г-ва-ла
		членувано	въз-тор-г-ва-ла-та
	среден род		въз-тор-г-ва-ло
		членувано	въз-тор-г-ва-ло-то
множествено число			въз-тор-г-ва-ли
		членувано	въз-тор-г-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-тор-г-вал
	женски род	въз-тор-г-ва-ла
	среден род	въз-тор-г-ва-ло
множествено число		въз-тор-г-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-тор-г-ващ
		непълен член	въз-тор-г-ва-щия
		пълен член	въз-тор-г-ва-щи-ят
	женски род		въз-тор-г-ва-ща
		членувано	въз-тор-г-ва-ща-та
	среден род		въз-тор-г-ва-що
		членувано	въз-тор-г-ва-що-то
множествено число			въз-тор-г-ва-щи
		членувано	въз-тор-г-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-тор-г-вай-ки