възторгвал

Речник на българския език

1. възторгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възторгвал е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възторгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възторгвал е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възторгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

възторгвал е производна форма на възторгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възторгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възторгвал е производна форма на възторгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).