възторгвало съм

Речник на българския език

1. възторгвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало съм е производна форма на възторгвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възторгвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало съм е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възторгвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало съм е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).