възторгвала

Речник на българския език

1. възторгвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възторгвала е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възторгвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възторгвала е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възторгвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възторгвала е производна форма на възторгвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възторгвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възторгвала е производна форма на възторгвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).