възторгвал съм

Речник на българския език

1. възторгвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възторгвал съм е производна форма на възторгвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възторгвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възторгвал съм е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възторгвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възторгвал съм е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).