възторгвало е

Речник на българския език

1. възторгвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало е е производна форма на възторгвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възторгвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало е е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възторгвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало е е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).