възторгвал си

Речник на българския език

1. възторгвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възторгвал си е производна форма на възторгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възторгвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възторгвал си е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възторгвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възторгвал си е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).