възторгвала съм

Речник на българския език

1. възторгвала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възторгвала съм е производна форма на възторгвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възторгвала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възторгвала съм е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. възторгвала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възторгвала съм е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).