възторгваха

Речник на българския език

1. възторгваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възторгваха е производна форма на възторгвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възторгваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възторгваха е производна форма на възторгвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).