възторгвало си

Речник на българския език

1. възторгвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало си е производна форма на възторгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възторгвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало си е производна форма на възторгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възторгвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възторгвало си е производна форма на възторгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).