възславя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-сла-вя	въз-сла-вим
2 лице	въз-сла-виш	въз-сла-ви-те
3 лице	въз-сла-ви	въз-сла-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-сла-вих	въз-сла-вих-ме
2 лице	въз-сла-ви	въз-сла-вих-те
3 лице	въз-сла-ви	въз-сла-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-сла-вех	въз-сла-вех-ме
2 лице	въз-сла-ве-ше	въз-сла-вех-те
3 лице	въз-сла-ве-ше	въз-сла-ве-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възславил съм	възславила съм	възславило съм	възславили сме
2 лице	възславил си	възславила си	възславило си	възславили сте
3 лице	възславил е	възславила е	възславило е	възславили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възславил	бях възславила	бях възславило	бяхме възславили
2 лице	беше възславил	беше възславила	беше възславило	бяхте възславили
3 лице	беше възславил	беше възславила	беше възславило	бяха възславили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възславя	ще възславим
2 лице	ще възславиш	ще възславите
3 лице	ще възслави	ще възславят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възславил	ще съм възславила	ще съм възславило	ще сме възславили
2 лице	ще си възславил	ще си възславила	ще си възславило	ще сте възславили
3 лице	ще е възславил	ще е възславила	ще е възславило	ще са възславили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възславя	щяхме да възславим
2 лице	щеше да възславиш	щяхте да възславите
3 лице	щеше да възслави	щяха да възславят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възславил	щях да съм възславила	щях да съм възславило	щяхме да сме възславили
2 лице	щеше да си възславил	щеше да си възславила	щеше да си възславило	щяхте да сте възславили
3 лице	щеше да е възславил	щеше да е възславила	щеше да е възславило	щяха да са възславили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възславел съм	възславела съм	възславело съм	възславели сме
2 лице	възславел си	възславела си	възславело си	възславели сте
3 лице	въз-сла-вел възславел е	въз-сла-ве-ла възславела е	въз-сла-ве-ло възславело е	въз-сла-ве-ли възславели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възславил съм	възславила съм	възславило съм	възславили сме
2 лице	възславил си	възславила си	възславило си	възславили сте
3 лице	въз-сла-вил възславил е	въз-сла-ви-ла възславила е	въз-сла-ви-ло възславило е	въз-сла-ви-ли възславили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възславил	била съм възславила	било съм възславило	били сме възславили
2 лице	бил си възславил	била си възславила	било си възславило	били сте възславили
3 лице	бил възславил бил е възславил	била възславила била е възславила	било възславило било е възславило	били възславили били са възславили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възславя	щяла съм да възславя	щяло съм да възславя	щели сме да възславим
2 лице	щял си да възславиш	щяла си да възславиш	щяло си да възславиш	щели сте да възславите
3 лице	щял да възслави щял е да възслави	щяла да възслави щяла е да възслави	щяло да възслави щяло е да възслави	щели да възславят щели са да възславят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възславил	щяла съм да съм възславила	щяло съм да съм възславило	щели сме да сме възславили
2 лице	щял си да си възславил	щяла си да си възславила	щяло си да си възславило	щели сте да сте възславили
3 лице	щял да е възславил щял е да е възславил	щяла да е възславила щяла е да е възславила	щяло да е възславило щяло е да е възславило	щели да са възславили щели са да са възславили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възславил	бих възславила	бих възславило	бихме възславили
2 лице	би възславил	би възславила	би възславило	бихте възславили
3 лице	би възславил	би възславила	би възславило	биха възславили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-сла-ви	въз-сла-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-сла-вен
		непълен член	въз-сла-ве-ния
		пълен член	въз-сла-ве-ни-ят
	женски род		въз-сла-ве-на
		членувано	въз-сла-ве-на-та
	среден род		въз-сла-ве-но
		членувано	въз-сла-ве-но-то
множествено число			въз-сла-ве-ни
		членувано	въз-сла-ве-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-сла-вил
		непълен член	въз-сла-ви-лия
		пълен член	въз-сла-ви-ли-ят
	женски род		въз-сла-ви-ла
		членувано	въз-сла-ви-ла-та
	среден род		въз-сла-ви-ло
		членувано	въз-сла-ви-ло-то
множествено число			въз-сла-ви-ли
		членувано	въз-сла-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-сла-вел
	женски род	въз-сла-ве-ла
	среден род	въз-сла-ве-ло
множествено число		въз-сла-ве-ли