възславела

Речник на българския език

1. възславела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възславела е производна форма на възславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възславела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възславела е производна форма на възславя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).