възславил съм

Речник на българския език

1. възславил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възславил съм е производна форма на възславя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възславил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възславил съм е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).