възславили

Речник на българския език

1. възславили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възславили е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възславили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възславили е производна форма на възславя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).