възславило си

Речник на българския език

1. възславило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възславило си е производна форма на възславя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възславило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възславило си е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).