бил си възславил

Речник на българския език

1. бил си възславил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си възславил е производна форма на възславя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).