възславил си

Речник на българския език

1. възславил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възславил си е производна форма на възславя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възславил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възславил си е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).